Трите основни
грешки в тренировъчния ти процес, които водят до застой:
1.
Неправилно
подредена система
2.
Лоша техника
3.
Претрениране
За да съм максимално
„разбран“ ще дам пример с лежанката.
Лежанката е упражнението,
което е синоним на съвременния фитнес. Всеки човек фитнесджия, щангист, healthy ентусиаст асоциира силата си с постижението си от лег. Всеки
ден , всеки час, някой говори за лег и колко як е бил. Но за всеки идва един
момент. Момент, в който вече не си толкова як и с месеци не можеш да надхвърлиш
дори с 1 кг най тежката си щанга. И лошото е, че става по лошо. Опитвайки се
всяка тренировка да направиш макс и да натриеш носовете на по големите батки
всъщност затъваш още повече в бездната на застоя.
Нещата не вървят и
решаваш че ти трябва, освен яки пекторалиси, и здрав трицепс. Почваш да правиш
тежък трицепс два пъти седмично. Има резултат, ама в размера на трицепса.
Настане ден за макс. Всичко си е както трябва загрявката е супер. Правиш 10ки
на 50% скачаш директно на 100%+. Да не би нещо да се преумориш и да загубиш
сила. Иии.. аха да я дигнеш и запецна на средата.
Следната ситуация е
поредица от систематични грешки.
Първо честата практика на
максимално усилие натоварва нервната система до състояние, в което организма ти
сам започва да ти подсказва , че ти е време за почивка. Безсъние, нежелание за
тренировка, при някои успиване и дълбок сън за около 10 12 часа, сънливост,
липса на всякакъв ентусиазъм при извършване на ежедневните ангажименти,
отслабване на имунната система, настинки, разболяване, мини контузии, липса на
апетит и др. Всички тези неудобства са сигнали от мозъкът Ви. Сигнали, които
трябва да Ви накарат да си вземете почивка и да преосмислите тренировъчния си
план.
Така се формират две основни грешки
Честите опити до отказ и
макс водят до нервен срив и физическа неспособност. Следователно няма как да
имате развитие без читава почивка. Старите хора са го казали „ПОЧИВКАТА ПРАВИ
ШАМПИОНА“.
Правилото „Веригата е
здрава , колкото най-слабата и брънка“ е абсолютно вярно. Но човече, това не
означава, че трябва да си счупиш ръцете и да ходиш да правиш тежък лег. Тук
идва въпросът за систематизирането и подредбата на приоритетите. Все пак трябва
да сме силни на лега, не на кофички с тежест. Учените са доказали неразривната
взаимовръзка между спомателните упражнения и основите. Но са препоръчали на
атлета да не се отклонява от целите на спорта си. Все пак за какво ти е 45см
ръка и 110 кг раменна преса, ако не можеш да бутнеш 150кг на лежанката.
Спомагателните упражнения имат за цел да уякчат конкретна мускулна група и да
подобрят проводимостта, възбудимостта и съкратимостта на мускулите. Възбудимостта
и проводимостта са свойства характерни за мускулната и нервната тъкан (възбудимите
тъкани), докато съкратимостта е свойство специфично само за мускулната тъкан.
Под възбудимост се разбира свойството на клетката от състояние на покой да
премине в активно състояние под влияние на дразнители. Проводимостта
представлява способността на клетката да предава възникналото възбуждение като
нервен импулс по дължината си. Свойството съкратимост представлява способността
на мускулната клетка да намалява дължината си.
Другото нещо е „лошата техника“. Ще дам пример със себе си. При бутане от лег
лопатките трябва да са прибрани и гърдите да са изпъчени нагоре. По този начин
се редуцира голяма част от натоварването в раменете. Е, досещате се как се
контузих. Прекалено широк хват , разперен гръб,
акцент върху раменете. Добре, че съм упорит и търпелив. Трябваха ми
около 6 месеца да възстановя макса си с коректна техника.
Мисля, че не е трудно да заключим, че трите
основни грешки се въртят в кръг и резулатът е винаги един и същ. Тези грешки се
допускат не само на лежанката , а в целия тренировъчен процес. Могат да се
избегнат единствено с обективно наблюдение върху дейността на атлета и задаване
на правилните въпроси в правилното време.
