ОТКРОВЕНИЕ ЗА ПРОВАЛА

Ще пиша за нещо , за което малко се говори в света на щангите и е малко като табу сред някои спортни общности. Ще пиша за момента, в който напредъкът ти секва. Моментът , в който си казваш защо по дяволите дигаш, защо по дяволите си причиняваш това.

Ще дам пример със себе. Миналата седмица вдигнах 110 за тройка от лег. Наканих се , че тази ще правя на 120 двойка. Но уви. Затиснаха ме два пъти. Изпаднах в състояние на няколко минутно мълчание. Прииска ми се да си тръгна. Поразходих се. Някаква специфична паника, съпроводена с безброй въпроси ,ме бе обзела. Излязох навън. Взех глътка чист въздух и сякаш някой ми каза " Никой не е казал , че ще е лесно". Влязох обратно в залата. После свалих на 115. Отново се затиснах. И то два пъти.

Ще ме питате защо го правя. Ще ме запитате какво съм объркал. Ще ме осъдите. Ще дадете различни предположения и критики. Но нито от едно от предвижданията ви за технически и системен провал в тренировъчния ми процес няма да е вярно. Истината е запечатана дълбоко в душевното състояние. Тези дни бяха изпитание за мен в личен план. Бях подложен на психически натиск и безсъние. Тези фактори еволюираха в демобилизираност и апатия към външния свят. Но ето аз отново бях под щангата и въпреки затисканията , реших, че трябва да правя единственото , което мога - да се боря. Върнах на 100 за двойка. Направих още една.

Непрекъснато си повтарях " това, което не те убива те прави по силен" .
Сложих 112,5 и направих 2 единици.

Достигането на рекорда от миналата седмица, дори за едно повторение, ми вдъхна самочувствие. Малката радост раздвижи кръвта из тялото ми.

Направих сума ти леки серии гребане, трицепсразгъване, набиранияи прочие.
Ще кажете безмислен напън. Не не е безмислен. Точно тези тренировки каляват душата и сърцето ти. Точно тези тренировки ще превърнат неуспешните първи опити в рекорди. Защото там където свършва силата трябва да започне характерът.

https://www.facebook.com/powerliftingschool/videos/1014671608730373/?modal=admin_todo_tour